От началото на м. август 2010 г. археологически екип, ръководен от д-р Георги Нехризов, усилено работи в местността „Глухите камъни” край с. Малко градище, община Любимец. Още при първите разкопки на обекта през 2008 г. д-р Нехризов заявява, че мястото се е ползвало не само за сакралните обреди на древните траки, но и по-късно – по време на ранното християнство.В момента работата на екипа е насочена главно към възстановяване и запазване на откритата през миналата година ранно византийска църква и проучване на помещение, в което тази година се откри ритуално огнище, наречено есхара. Археолозите са попаднали случайно на огнището. Над него е бил направен иманярски изкоп и при вида на рова специалистите са решили да разширят периметъра и продължат да копаят. Направеният изкоп е с дълбочина почти три метра, което дава добри резултати и информация на археолозите за различните културни пластове в него и периода на обитаване - от 5 - 1 в.пр. Хр. Археолозите са стигнали до ритуалното огнище - олтар, в следствие на няколко седмична работа. След цялостното зачистване се установява, че той е изработен от глина, с добре изразен перваз и е най-добре съхраненият олтар до момента. Формата му е леко елипсовидна - с размери 2 м. на 1.6 м.
Специалистите са категорични, че ритуалното огнище не се намира в жилище. Доказателство за това са намерените керамични съдове, миниатюрни изображения на хора, предмети от бита и светилища. В него са извършвани само ритуали с огън. Използването на огнището е било в най-ранната фаза на ранно желязната епоха – 5-3 в. пр. Хр., но за по-голяма достоверност се прави анализ на намерения биологичен материал – кости и въглени (остатъци от дървесина). Пробите се изпращат в чужбина, където се извършват анализите. Чак след като излязат резултатите, специалистите ще могат да дадат правилно датиране на пластовете и направените открития.
Паралелно с д-р Нехризов работи и археологът Дойчин Грозданов. Той води разкопките на откритата през миналата година късно антична и средновековна църква. Той прави проучване на абсидата на църквата, за да се установят нивата в нея. 
Според Грозданов това е абсолютно византийска църква от 11-12 в., която е част от манастирски комплекс. На върха в комплекса е била само църквата, а самият манастир е бил в подножието му - това се предполага от топографията на обекта. На юг има сгради, които все още не са проучени. В скалната църква има два отвора скални ниши, които са емблематични за обекта. Предполага се, че една от тях, намираща се в непосредствена близост до църквата, е била баптистерий /помещение в църквата или пристройка към нея (откъм юг), където в първите векове от признаването на християнството като официална религия и средновековието се извършвал ритуалът на свето кръщение на възрастни/. 
За това според д-р Нехризов свидетелстват улеите в скалата над входа, които отвеждат водата. Според изследователите църквата се намира в типичен средновековен пласт. Канонът по това време не е позволявал църквата да бъде изградена в ниското затова тя е на върха на комплекса. От южната страна е изградена мощна стена, която всъщност укрепва скалната площадка и върху която е разположено съоръжението. От запад скалата е отвесна и няма достъп да църквата, единственият възможен подход е от изток. Оформена е пътека, по която да се минава да западния край на сградата. За съжаление паметникът е доста пострадал от иманярска дейност и се нуждае от спешно финансиране, за да може в кратки срокове да се проучи, а след това да се консервира и реставрира. Според археологът Д. Грозданов най-вероятната причина за прекратяване на дейността на църквата е бил Третият кръстоносен поход.
Разкопките през тази година са установили, че на мястото на средновековната църква е съществувала късно антична църква, чиято датировка е от 4-6 в. Двете църкви почти съвпадат, като единственото разминаване е в стените им. В самата църква са открити 4 монети от времето на Мануил І Комнин (12 в.) и малко графито-керамика.
Според д-р Нехризов този комплекс се намира на много по– голяма площ, от колкото е известно до момента, а това, което се вижда сега, се явява като негов център. Границите на комплекса излизат извън територията на общината и извън територията на целия масив. Археолозите доказват, че в местността „Глухите камъни” е имало живот хилядолетия наред. В комплекса не са се извършвали само култови ритуали от траките, а се е обитавал в продължение на векове. Само времето и упоритата им работа ще покаже за какво е служило. Проблемът е, че всяка година, идвайки на обекта, те се сблъскват с все повече разрушения направени от иманярите.
Археолозите са категорични, че става въпрос за едно и също селище, което обхваща вр. „Св. Марина” и „Глухите камъни”, защото и на двата обекта са представени едни и същи периоди. Мегалитният комплекс „Глухите камъни” е бил едно от най-големите тракийски светилища от пр. Христа.На този етап община Любимец не може да осигури допълнително финансирате за работа по обекта, тъй като и тя е в затруднено финансово състояние. Подкрепата, която оказа, бе осигуряване на транспорт за и от обекта и предоставяна на читалището в с. М. градище, където да се разположи новооткритата керамика.
Идеята на община Любимец и археолозите е цялата местност да бъде обявена за защитена и включена в проект. Преди две години Общинска администрация подготви проект, с който кандидатства за финансиране на обекта, но за съжаление той не бе одобрен.